май 07
1. Отиваш до банкомат на Първа инвестиционна банка.
2. Избираш английски език.
3. Теглиш произволна сума пари.
4. Вземаш си картата и се забавляваш на това:
5. Кланяш се на Кори, който откри това.
май 04
Отговорът накратко - някой ти я духа.
Става дума за паленето на свещ в църквата. Преди малко се върнах от църквата св. Никола, която се намира на Пингвините. От прекараните 10 минути в нея съм повече объркан отколкото прочистен или каквото и да е там дето се очаква да си след като си бил в църква.
Само да спомена накратко целта на посещението. Както някои от вас знаят - не съм религиозен - но след 2 седмици ще снимам сватба с един приятел и затова отидохме да огледаме как е вътре и дали има нещо, което евентуално би създало трудност при снимането. За късмет попаднахме на сватба вътре и видяхме точно какво става и кой къде стои. Стояхме в един ъгъл и наблюдавахме докато попа венчаеше младоженците.
Церемонията е бавна, попът пее и говори, хорът, който стой на тераската (?) приглася, а около иконата на Христос светят няколко червени лампи, които му правят ореол.
Скорстта, обаче, става безумно висока когато младоженците и гостите излязат от светата обител. Хорът се изнизва по най-бързия начин, взема си по цветенце ако има оставено на някоя икона, прекръства се набързо и си хваща пътя.
Точно след като сватбарите изчезнаха, в църквата влязоха баща и момиченце. Запалиха свещ, оставиха я на свещниците, поседяха малко и си излязоха. Хората палят свещи по какви ли не причини - здраве, щастие, берекет, любов… Всички те отиват с надежда и вяра, палят свещите, мъмрят нещо, кръстят се и излизат. Очакват свещта да изгори до края - ако не се лъжа си има поверия и за това. Едва ли просто ей така по Великден когато се обикаля църквата се опитваш по какви ли не начини да си запазиш свещта горяща. Минута след като и те излязоха ето това се случи с току-що запалените им свещи, както и с тези на младоженците.
What happens after you light a candle? from Pavel Ivanov on Vimeo.
май 04
Рових си из старите файлове. Открих един стар editorial от Егоист (от времето когато все още си струваше да го четеш), писан от Сашо Жеков. Вдъхновен от статията на esem в hit.bg по същата тема.
Надявам се, че и двамата няма да имат нищо против да ги цитирам. А и да имат, вече съм набрал скорост:
ОТ РЕДАКТОРА
Преди година и половина прочетох на http://hit.bg кратко есе на тема, която за мнозина би се сторила дребна, но аз мисля обратното.
Заглавието беше “В смисъл…”. Авторът - esem Надявам се, че той не би имал нищо против да го цитирам. А и да има, вече съм набрал скорост
“Ти знаеш ли, че говориш на “в смисъл’? […] Според мен можеш да преброиш 100 човека, говорещи на “в смисъл” за няма и половин час. […] Хубавото на “в смисъл” е същността на израза - елегантен начин да оставиш непокътната и едновременно да прикриеш разхвърляната си реч, без да губиш, първо, думата и, второ, темпо в изказването си, в смисъл… говориш почти каквото ти идва наум, Като ако нещо не пасне, го коригираш”.
Не знам какво се случва с esem тези дни, дори не го познавам, но около мен хората продължават да говорят на “в смисъл”. Нещата не са се променили много от ноември 2000-та. и за това си има обяснение.
Какво означава “в смисъл”? На първо място - тук esem е много прав - означава, че не си сигурен Къде отиваш. “В смисъл” е като утвърдителния отговор “може”. “Да ти сипя едно?” “Може”.
Може, ама ако се напия, ти си виновен, защото не съм ти казвал да ми сипваш, не съм се съгласявал, ти какво очакваше да ти отговоря, и защо въобще пием?
“В смисъл” обаче свидетелства и за една друга несигурност - тази, която поражда неистовото желание непременно да бъдеш разбран “правилно”. На “в смисъл” говорят тези, които като шахматисти се опитват да предвидят хода на събеседника си и да го блокират, преди да е дошъл редът му. “Вили е много яка пичка, нали? В смисъл, че не е лоша, нали”. Софистицираната версия: “Вили много ми харесва. В смисъл. Като човек ми харесва, много симпатично момиче, нали?”
“В смисъл” е диагноза на нашето поколение. Ето, Мартин Карбовски го описва (виж стр. 86} - опиянено и от успеха, и от неуспеха; интровертно и самотно; шегуващо се по андикауфмановски със собственото си погребение. Едно силно комплексирано поколение, многопластово, объркано, непоследователно, смело, предпазливо. В смисъл, очарователно поколение.
Прочее, действай както си знаеш. Както винаги е било.
Сашо Жеков
Интересно е, че статията е писана на 14 ноември 2000 година и оттогава насам промяната в честотата на използване на “в смисъл” е само една - увеличение. А това са почти 8 години. А и използването на думата не започва с тази статия. Това прави около 10 години, в които паразитчето се е загнездвало в съзнанието ни.
Помня, че когато бях девети клас бях повел война срещу този паразит и бях успял да отуча за кратко себе си и Мина. Не мога да се хвана сега колко често го използвам, но когато се усетя предпочитам да го изпусна. Не се нарушава нищо. “В смисъл” може да стои в изречението, а може и да го няма. Разликата не съществува. Дори без този израз речта звучи по-приятно. Звучи по-логична и плавна.
Подновявам войната срещу него. Търся съюзници за каузата
Blogged with the Flock Browser
май 03
Последни коментари